Историята на танка Тигър започнала преди стотици хиляди години, когато няколко вида едри котки решили:
- да се откажат от излизащите от мода и не отговарящи на съвременните изисквания саблевидни зъби
- да се снабдят с опашки
- да започнат да употребяват камуфлажна окраска по нова схема
Независимо от присмеха на саблезъбите си родственици те търпеливо се грижели за дългите си опашки и внимателно изпробвали нови видове маскировка.
Няколко десетки хиляди години по-късно търпеливият им труд дал резултат – първия тигър, и нещата се успокоили до тридесетте години на миналия век.
По това време на власт в Германия дошъл някой си А.А.Шикългрубер, когото масите накратко наричали Хитлер. Не изкарал и 5 години във властта той започнал да реализира военномегаломанските си фантазии. В тези фантазии Panzerwaffe (танковите войски) играели особено важна роля. Първите немски танкове, разбира се, не били с педали, както твърдят някои недоброжелателни изследователи, но също така е вярно и че само откровено пристрастни хора са ги наричали „танкове”. На Фюрера му се искало нещо повече, много повече...
В края на януари 1937 година фирмата „Хеншел” получила поръчка за проектиране на нещо което завоалирано било наречено „бойна машина”. Първия готов образец въобще не можел да се нарече танк и се състоял от две части свързани с болтове. Ходовата му част изглеждала напълно нормално и нищо не предвещавало ужаса в който щяла да хвърли немските техници през 1943-45 година. По това време в Германия не се прилагали прогресивните руски методи за мотивиране на творческия процес у конструкторите – работа в заключени помещения без прозорци, което довело и до слабите резултати.
На първите представители от Panzerwaffe, дошли да разгледат опитния образец, било показно нещо без купол, натоварено с релси.
- А къде е танка? – попитали танкистите.
- Ами ето го! – отговорили конструкторите.
- Това!?!?!?
- Е, това, разбира се, все още не е танк. Това е първия концептуално-експериментален прототип на опитната машина.
- Не можеше ли направо да изготвите опитната машина?
- Еееее, бързата работа, срам за майстора. Освен това на него изпробвахме някои интересни идеи.
Тогава един от офицерите, почти изгубил самообладание, казал, че има познати в гестапо и ако това туткане продължава, върху конструкторите ще бъдат изпробвани някои интересни идеи, касаещи праговете на болка, издържливостта на ставите и анатомията като цяло. Не минала и година и конструкторите подготвили за оглед втори прототип. За да омилостивят офицерите и гестапо набързо монтирали купол от PzKpfw IV и с гордост показали резултата.
- Е, и? – попитали представителите на Panzerwaffe.
- Ето! – с гордост отговорили инженерите.
- Какво „Ето!”? – зловещо изсъскал Гудериан, който бил член на групата, и се хванал за кобура.
Хот и Манщайн избутали Гудериан настрани, след което за повдигане на бойния дух, разстреляли първите двама инженера които им попаднали пред очите. Това имало поразителен ефект върху останалите и новия прототип се появили буквално след година. Той си нямал купол, но пък имал други достойнства.
Сред сътрудниците на фирма „Хеншел” се носела мрачна легенда за детството на инженер Книпкамп. Злата му мащеха заставяла бедното момче по цял ден да мие, подсушава и подрежда посуда. Безкрайните редици от чинии – това бил единствения детски спомен на Книпкамп. За известно време съветника на имперското управление по въоръжението Книпкамп се справял с комплексите си, макар че проекта му за оръдие стрелящо с плоски дискообразни снаряди довел до няколко инфаркта сред чиновници от споменатото управление. Очевидци разказват, че действащия образец приличал на побесняла съдомиялна, а парата от водното охлаждане на цевта само задълбочавала това впечатление. В неведение за тези събития от миналото Ервин Адерс възложил проектирането на ходовата част на Книпкамп.
Говори се, че две опаковки „Валидол” са помогнали на Адерс да преодолее шока от първата си среща с ходовата част разработена от Книпкамп. По-късно, с пистолет в джоба, Адерс извикал в кабинета си конструктора, с не леко детство, на разпит. Като допълнителна предпазна мярка „бащата на Тигрите” скрил трима инженери в гардероба.
- Какво е това? – ръцете на главния конструктор видимо треперели.
- Експериментален образец на новото прогресивно шаси. – нездравия блясък в очите на Книпкамп изплашил Адрес до такава степен, че той забравил за пистолета в джоба си.
- Ама защо в четири реда?!?!?!
Ако продължението ви представлява интерес, пишете в коментарите и ще довърша превода.
Оригинала, на руски, е
тук.
Самите артилеристи няма да разполагат с горната екстра и ще разберат, че са станали обект на чуждо внимание едва когато няколко килограма тротил и стомана се стоварят върху им.
Освен това след всеки изстрел, в рамките на 10 секунди, стрелящата артилерия "светва" за всеки който има пряка видимост към позицията и. Под "светва" се има в предвид, че 3D модела и се визуализира на местността, но без допълнителна информация като оставащите точки живот или името на машината.
